Ползите от чешмяната вода за околната среда
Една от основните причини, които накараха много институции да вземат решението за пълно премахване на използването на пластмасови бутилки, е нарастващата чувствителност към въпроси, свързани с екологичната устойчивост.
Пластмаса и околна среда
Най-големият фактор на замърсяване на нашата планета е пластмасата.
Пластмасите се получават най-често чрез полимеризация или поликондензация на мономери или кополимери, а изходната суровина обикновено е нефт. Полусинтетичните полимери се получават чрез модифициране на естествени полимери, като целулозата, а биопластмасите - чрез ферментация на естествени въглехидрати.
Производственият цикъл на пластмасовите материали започва от маслото (нефт) и достига до реализацията на продукта чрез серия от стъпки, които могат да бъдат обобщени, както следва:
нефт → мономери → полимери → пластмасови материали → готов продукт
Пластмасите най-често се класифицират според тяхното топлинно-механично поведение, но също и по начин на получаване, вид на полимеризацията и предназначение. Макар че невинаги е възможно строго разграничение между отделните видове пластмаси, тези класификации дават добра обща представа за техните свойства.
Термопластите, наричани също термопластични пластмаси, са съставени от дълги линейни молекули, които дават възможност за обратимото им нагряване. При нагряване тези материали омекват, стават пластични и накрая се разтопяват. Нагрятият материал може да се обработи до желаната форма, която се запазва след охлаждането си. За получаването на материал с нови свойства, термопластите могат да бъдат смесвани (блендирани).
Повечето съвременни пластмаси попадат в групата на термопластите – такива са полиетиленът, полипропиленът, полистиренът, полиестерът. Те се използват както за прости стоки за бита и опаковки, така и за различни компоненти в машиностроенето и електротехническата промишленост, а също и в строителството, за елементи като покривни покрития, дограма или тръбопроводи. (Wikipedia)
Голямото разпространение, което пластмасата е имала и има, се основава на някои от нейните характеристики, които я правят уникален материал: гъвкав, лек, хигиеничен и с отлично съотношение цена / ефективност. Въпреки това през последните години забелязваме също и отрицателните ефекти на пластмасата върху околната среда, главно поради трудности при изхвърлянето на този материал, като се има предвид, че са необходими повече от 400 години, за да се разгради пластмасата.
Всъщност според проучване, публикувано в Science Advances и наскоро наградено от Кралското статистическо дружество, от 8,3 милиарда тона, произведени до 2015 г., 6.3 са станали отпадъци. Само 9% от тези 6,3 милиарда тона са били рециклирани, като най-големият дял - 79% - се натрупва в сметища или се оказват директно изхвърлени в околната среда. Ако продължим с тази скорост, до 2050 г. в депата ще има 12 милиарда тона пластмаса.
Разходите за хората и екосистемите са огромни. Изчислено е, че въздействието на пластмасовото замърсяване върху океаните възлиза на осем милиарда долара годишно. Най-засегнатият сектор е риболовът, преди всичко поради намаляването на водните ресурси. Над 270 вида животни сред морски бозайници, влечуги, птици и риби са хванати в пластмасови отпадъци, като изоставени риболовни мрежи: последствията често са смъртоносни. 240 са животинските видове, които най-често стават жертви на пластмасово поглъщане. Сериозно икономическо въздействие има и в сектора на морската търговия и туризма.
